Наистина ли държавите от Западна Европа притежават тези от Източна?
Изглежда, че визията на рок звездата на стопанската система Томас Пикети за източноевропейските страни като " притежавани “ от богатите им западни съседи оказва помощ на националистическите партии в тази част на света, написа анализаторът Леонид Бершидский за Bloomberg View.
Според него обаче причините на Пикети, по този начин както ги обрисува, са доста лесни за отменяне. Това може и да е проблем, тъй като може да се показват и по-силни, показва се в разбора.
Миналия месец Пикети употребява блога си на уеб страницата на лявоцентристкия в. Le Monde, с цел да изкаже мнение, че участието в Европейския съюз (ЕС) се е потребно за страни като Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Той съпоставя чистите изходящи потоци от облаги и доходи от благосъстоятелност с чистите прехвърляния, които са получили от Европейски Съюз. Изводът му е, че изходящите потоци са по-големи.
" Разбира се, може основателно да се твърди, че западните вложения разрешават да се усили продуктивността на съответните стопански системи и всички се възползват от това “, признава той. „ Източноевропейските водачи обаче в никакъв случай не пропущат възможност да напомнят, че вложителите се възползват от силата си, с цел да задържат заплатите ниски и да осъществят прекомерно огромни облаги “, добавя икономистът.
Тази седмица унгарският икономист Золт Дарвас, който написа за института Брюгел в Брюксел, се разграничи от тези изказвания. Според него безвъзмездните средства за доближаване с Европейски Съюз са концептуално разнообразни от задграничните вложения, тъй като вложителите имат право да чакат възвръщаемост. Освен това изходящите потоци не са напълно за останалата част от блока.
" Какво може да се научи, като се сравнят да вземем за пример прехвърлянията на Европейски Съюз към Унгария с облагите, които вършат унгарските дъщерни сдружения на японската Suzuki или южнокорейските гуми Hankook? “, пита той.
Икономистът акцентира и централната роля на задграничните вложения за стимулирането на растежа в района и цитира изобилна литература, която демонстрира, че задграничните компании в Източна Европа в огромна степен заплащат повече от локалните работодатели и се радват на по-добри достижения в региона на правата на служащите.
И двамата „ танцуват “ към същинския проблем на източноевропейските стопански системи. Унгарският икономист да вземем за пример показва, че в Чехия сред 2000 и 2017 година 39 от 50-те получатели на държавни помощи са задгранични компании. За него това е доказателство, че чешките управляващи признават цената на задграничните вложения за икономическото развиване.
Това обаче може също толкоз елементарно да сочи политическа слепота, споделя Бершидский. Какво ще стане, в случай че зависимостта от притока на задгранични капитали в този миг стартира да пречи, вместо да оказва помощ, пита той.
Големият произлязъл поток от облаги, упоменат в обявата на Пикети, частично се изяснява с данъчната политика на източноевропейските страни. С две изключения - Словакия и Чехия, тези страни разчитат по-малко на корпоративните налози за държавните доходи, в сравнение с приблизително развитите членове на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Дори и Словакия и Чехия демонстрират по-голяма от междинната взаимозависимост от налозите върху потреблението.
Противно на догатките на Пикети няма значение къде се оказват корпоративните облаги чисто географски измежду облагането с налози, акцентира анализаторът. Милиардерът притежател на частна немска компания може да ги задържи на капиталова сметка в някаква офшорна зона или да ги реинвестира в полското му дъщерно сдружение, което ги е осъществило. Важното за дадена страна е способността й да полза тези облаги съответно, показва Бершидский.
В конкуренцията си да бъдат конкурентни на други непознати капиталови дестинации множеството източноевропейски страни не претрупват корпорациите. Като се има поради необятното разпространяване на задграничните компании – както и Пикети акцентира, те съставляват повече от половината корпоративни активи в Източна Европа, чужденците в последна сметка способстват по-малко за построяването на източноевропейски мрежи за обществена сигурност и инфраструктура, в сравнение с в личните им страни.
Вместо това локалното население, което към този момент печели по-малко, тъй като относително ниските заплати са това, което притегля вложения в района, способстват повече от хората в по-богатите страни под формата на налози върху потреблението, счита анализаторът на Bloomberg.
Икономическата колонизация на източноевропейските страни е същински проблем, въпреки и не по-скоро заради аргументите, които Пикети загатва. Пропастта сред налозите, които западноевропейските компании биха плащали вкъщи, и тези, които се събират в Източна Европа, е това, което би трябвало да бъде заслужено съпоставено с безвъзмездните средства за доближаване на Европейски Съюз, подчертава той.
Това е по-трудно да се пресметна, само че евентуално цифрата е по-малко от изходящите потоци на облагите, счита той.
Естествено е източноевропейските страни да се опитат да възстановят още повече облаги от задгранични компании, както прави унгарското държавно управление със специфични налози за някои промишлености, доминирани от задгранични вложители. Полското държавно управление също наложи спомагателен налог върху банковия бранш, който е най-вече в непознати ръце, и се опита да направи същото с огромните вериги за търговия на дребно, въпреки и Европейски Съюз да блокира този ход.
Източноевропейските страни могат и би трябвало да бъдат по-агресивни в данъчното облагане на задграничните компании, от които те зависят. Като се имат поради към момента забележителните разлики в заплащането сред Източна и Западна Европа, тези компании няма да изтеглят вложенията си и може би ще бъдат изкушени да влагат повече в действия с по-висок марж по веригата на цената, счита Бершидский.
Ако Източна Европа би трябвало да се сближи по-бързо със Запада във връзка с заплащането и обществените помощи, тя би трябвало да подтиква вложенията, както локални, по този начин и задгранични, в области, където растежът е по-висок. Това изисква постепенни промени в политиката, които западните съседи може да не харесат.
По публикацията работи: Миглена Иванова
Според него обаче причините на Пикети, по този начин както ги обрисува, са доста лесни за отменяне. Това може и да е проблем, тъй като може да се показват и по-силни, показва се в разбора.
Миналия месец Пикети употребява блога си на уеб страницата на лявоцентристкия в. Le Monde, с цел да изкаже мнение, че участието в Европейския съюз (ЕС) се е потребно за страни като Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Той съпоставя чистите изходящи потоци от облаги и доходи от благосъстоятелност с чистите прехвърляния, които са получили от Европейски Съюз. Изводът му е, че изходящите потоци са по-големи.
" Разбира се, може основателно да се твърди, че западните вложения разрешават да се усили продуктивността на съответните стопански системи и всички се възползват от това “, признава той. „ Източноевропейските водачи обаче в никакъв случай не пропущат възможност да напомнят, че вложителите се възползват от силата си, с цел да задържат заплатите ниски и да осъществят прекомерно огромни облаги “, добавя икономистът.
Тази седмица унгарският икономист Золт Дарвас, който написа за института Брюгел в Брюксел, се разграничи от тези изказвания. Според него безвъзмездните средства за доближаване с Европейски Съюз са концептуално разнообразни от задграничните вложения, тъй като вложителите имат право да чакат възвръщаемост. Освен това изходящите потоци не са напълно за останалата част от блока.
" Какво може да се научи, като се сравнят да вземем за пример прехвърлянията на Европейски Съюз към Унгария с облагите, които вършат унгарските дъщерни сдружения на японската Suzuki или южнокорейските гуми Hankook? “, пита той.
Икономистът акцентира и централната роля на задграничните вложения за стимулирането на растежа в района и цитира изобилна литература, която демонстрира, че задграничните компании в Източна Европа в огромна степен заплащат повече от локалните работодатели и се радват на по-добри достижения в региона на правата на служащите.
И двамата „ танцуват “ към същинския проблем на източноевропейските стопански системи. Унгарският икономист да вземем за пример показва, че в Чехия сред 2000 и 2017 година 39 от 50-те получатели на държавни помощи са задгранични компании. За него това е доказателство, че чешките управляващи признават цената на задграничните вложения за икономическото развиване.
Това обаче може също толкоз елементарно да сочи политическа слепота, споделя Бершидский. Какво ще стане, в случай че зависимостта от притока на задгранични капитали в този миг стартира да пречи, вместо да оказва помощ, пита той.
Големият произлязъл поток от облаги, упоменат в обявата на Пикети, частично се изяснява с данъчната политика на източноевропейските страни. С две изключения - Словакия и Чехия, тези страни разчитат по-малко на корпоративните налози за държавните доходи, в сравнение с приблизително развитите членове на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Дори и Словакия и Чехия демонстрират по-голяма от междинната взаимозависимост от налозите върху потреблението.
Противно на догатките на Пикети няма значение къде се оказват корпоративните облаги чисто географски измежду облагането с налози, акцентира анализаторът. Милиардерът притежател на частна немска компания може да ги задържи на капиталова сметка в някаква офшорна зона или да ги реинвестира в полското му дъщерно сдружение, което ги е осъществило. Важното за дадена страна е способността й да полза тези облаги съответно, показва Бершидский.
В конкуренцията си да бъдат конкурентни на други непознати капиталови дестинации множеството източноевропейски страни не претрупват корпорациите. Като се има поради необятното разпространяване на задграничните компании – както и Пикети акцентира, те съставляват повече от половината корпоративни активи в Източна Европа, чужденците в последна сметка способстват по-малко за построяването на източноевропейски мрежи за обществена сигурност и инфраструктура, в сравнение с в личните им страни.
Вместо това локалното население, което към този момент печели по-малко, тъй като относително ниските заплати са това, което притегля вложения в района, способстват повече от хората в по-богатите страни под формата на налози върху потреблението, счита анализаторът на Bloomberg.
Икономическата колонизация на източноевропейските страни е същински проблем, въпреки и не по-скоро заради аргументите, които Пикети загатва. Пропастта сред налозите, които западноевропейските компании биха плащали вкъщи, и тези, които се събират в Източна Европа, е това, което би трябвало да бъде заслужено съпоставено с безвъзмездните средства за доближаване на Европейски Съюз, подчертава той.
Това е по-трудно да се пресметна, само че евентуално цифрата е по-малко от изходящите потоци на облагите, счита той.
Естествено е източноевропейските страни да се опитат да възстановят още повече облаги от задгранични компании, както прави унгарското държавно управление със специфични налози за някои промишлености, доминирани от задгранични вложители. Полското държавно управление също наложи спомагателен налог върху банковия бранш, който е най-вече в непознати ръце, и се опита да направи същото с огромните вериги за търговия на дребно, въпреки и Европейски Съюз да блокира този ход.
Източноевропейските страни могат и би трябвало да бъдат по-агресивни в данъчното облагане на задграничните компании, от които те зависят. Като се имат поради към момента забележителните разлики в заплащането сред Източна и Западна Европа, тези компании няма да изтеглят вложенията си и може би ще бъдат изкушени да влагат повече в действия с по-висок марж по веригата на цената, счита Бершидский.
Ако Източна Европа би трябвало да се сближи по-бързо със Запада във връзка с заплащането и обществените помощи, тя би трябвало да подтиква вложенията, както локални, по този начин и задгранични, в области, където растежът е по-висок. Това изисква постепенни промени в политиката, които западните съседи може да не харесат.
По публикацията работи: Миглена Иванова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ